Избирайки опцията „Да, напускане на Amgen.bg“, Вие разбирате, че напускате корпоративната страница на Амджен България и че ще бъдете пренасочени към друг интернет сайт, принадлежащ на трети страни, за чието съдържание или мнения Амджен България не носи отговорност и не прави никакви изявления относно такова съдържание или неговата точност. Избирайки тази опция и осъществявайки достъп до свързани сайтове на трети страни, вие разбирате, че правите това на свой собствен риск.
Уебсайтът, към който ще бъдете пренасочени, може да е предназначен изключително за жители на определена държава или държави, както е рекламирано на този уебсайт. В резултат на това уебсайтът, към който ще бъдете насочени, може да съдържа информация за фармацевтични продукти или показания, които не са одобрени в България. Ако пребивавате в държава, различна от тази, към която е насочен такъв уебсайт, моля, свържете се с местния филиал на Амджен за правилната информация относно продуктите във вашата страна на пребиваване.
Фебрилната неутропения се изразява с температура и други симптоми на налична инфекция, при пациенти с неутропения и много ниски нива на неутрофилите в кръвта. Това състояние е често усложнение след приложена химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.
Значим рисков фактор за заболеваемост и смъртност, съпътстващи провежданата химиотерапия, който излага пациентите на животозастрашаващи инфекции Важна доза лимитираща токсичност, налага редукция или отлагане на дозата на следващия курс химиотерапия, което опорочава изхода от лечението. Рискът от поява на фебрилна неутропения зависи от различни фактори:
Мултиплен миелом (множествен миелом)
Множественият миелом е В-клетъчна неоплазия, засягаща имуноглобулин-продуциращите плазматични клетки (имунни клетки, продуциращи антитела) и е второто най-често срещано злокачествено кръвно заболяване.
Каква е честотата на боледуващите от множествен миелом?
Повечето пациенти са над 40 годишна възраст. Най-засегнатата възраст е 60-65 години. Честота е 4 на 100 000 души годишно. По-често боледуват мъже.
Каква е причината за мултиплен миелом?
Обсъждат се различни етиологични фактори: радиация, химични въздействия, вируси, хронична антигенна стимулация, наследствено предразположение, установени са различни генетични аномалии (в 30 до 50%).
Как се развива болестта?
Неконтролируемата пролиферация на злокачествения клетъчен клон в костния мозък води до разрушаване на костта и потискане на нормалната хемопоеза. Злокачествените плазматични клетки синтезират моноклонални имуноглобулини или само леки вериги (имуноглобулините се състоят от леки и тежки вериги). При пролиферацията на малигнените клетки се отделят остеолитични фактори и тумор-некротизиращи фактори, които активират остеокластите (вид клетки в костите) и способстват за разрушаването на костта. Мултипленият миелом е най-честият тумор, поразяващ костите и костния мозък.
Какви са клиничните изяви при миелома?
Костни остеолитични огнища и остеопороза. Основни локализации на остеолитичните огнища са: череп (череп „прояден от молци”- така изглежда черепът на рентгенова снимка), таз, ребра, прешлени. Тези процеси предизвикват чувство за отпадналост, болки в костите и кръста, загуба на телесна маса, субфебрилитет, нощно изпотяване. Засягането на прешлените може да доведе до спонтанни фрактури на гръбначния стълб и неврологична симптоматика.
Бъбречни увреждания. Бъбреците се увреждат по няколко механизма. Резорбцията на леките вериги в бъбречните тубули води до тяхното увреждане: „миеломен бъбрек“. В бъбреците може да се отложи амилоид (белтък, който при патологични състояния се отлага в органите и тъканите), както и да се образува инфилтрация от миеломни клетки. Вследствие на остеолизата настъпва хиперкалциемия, която води до нефрокалциноза. Една от най-честите причини за летален изход при миелом е бъбречната недостатъчност.
Кървене: в резултат от тромбоцитопения (намален брой на тромбоцитите).
Хиперкалциемия (повишен нива на калция в кръвта). Симптомите са объркване, сънливост, болки в костите, запек, гадене, и жажда. За повечето солидни тумори, хиперкалциемията има лоша прогноза, но при мултипления миелом, тя не се отразява неблагоприятно върху хода на болестта. Това усложнение може да се наблюдава в около 30% от пациентите.
Инфекции: увреденият хуморален имунитет и левкопенията (намален брой на левкоцитите) може да доведат до инфекция. Най-честа е пневмококовата, но се наблюдават Herpes Zoster и Haemophilus инфекции.
Хипервискозен синдром: пациентите имат главоболие, сънливост, замъглено виждане. Това настъпва най-често, когато вискозитета на серума е 4 пъти по-голям от нормалния.
Неврологични симптоми: Менингит (особено от пневмококова или менингококова инфекция) е по-чест при пациенти с миелом. Някои периферни невропатии също се свързват с миелома.
Ракът на дебелото черво представлява злокачествен тумор, произхождащ от дебелочревната стена. Той е най-често срещаният рак на органите на храносмилателния тракт. Заболели, предимно са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.
Етиология:
1. Генетично предразположение: заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином. Облигатни преканцерози са:
2. Екзогенни фактори: голямо значение има храненето. Счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) и витамин С храни засилват генните мутации. Редица ароматни амини, феноли и други приети с храната или получени от метаболизирането й в червата вещества, могат да имат самостоятелен канцерогенен ефект. Богатата на целулоза храна в дебелото черво има свойството да абсорбира и неутрализира действиета на образуващите се канцерогени. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя чревния пасаж, с което удължава действието на канцерогените върху лигавицата. Други фактори са продължителното тютюнопушене и злоупотребата с алкохол.
В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, могат да се наблюдават следните симптоми според това в коя част на дебелото черво ракът се развива:
При рак на десния колон на дебелото черво:
При рак на левия колон на дебелото черво:
На късните етапи на заболяването туморната маса се разпространява извън пределите на червото, прораства в стената му, чрез лимфния поток попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли, чрез кръвния поток може да достигне отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости, главен мозък и да образува метастатични огнища.
Метастаза (Гръцки: промяна на състоянието), е разнасянето на рака от мястото на първоначалното му възникване на други места в тялото (например мозъка, черния дроб).
Раковите клетки се отделят от основния тумор, навлизат в лимфите или кръвоносните съдове, циркулират чрез кръвообръщението, и започват да се развиват в здравите тъкани в отдалечени части на тялото (метастазират).
Много злокачествени заболявания (рак на бял дроб, рак на простата, рак на гърда) метастазират в костите. Костните метастази влошават качеството на живот на пациентите и скъсяват преживяемостта.
Симптоми на възникването на метастази в костите са – болка в костите, фрактури, компресия на гръбначен стълб.
Рядко заболяване с честота приблизително 1 на милион души годишно. Гигантоклетъчният тумор на костта е костна неоплазия, която е хистологично доброкачествена, но протича клинично с агресивен ход, а в редки случаи предизвиква "доброкачествени" белодробни метастази или претърпява малигнена трансформация.
Естественият ход на заболяването ГКТК е продължителен растеж, пълна деструкция на засегнатата кост и масивна туморна формация, които водят до физическо деформиране и вероятно, до загуба на крайник
Хирургическата интервенция е единственото дефинитивно лечение за пациенти с операбилни тумори, но често е придружена със значителна морбидност.
Фебрилната неутропения се изразява с температура и други симптоми на налична инфекция, при пациенти с неутропения и много ниски нива на неутрофилите в кръвта. Това състояние е често усложнение след приложена химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.
Значим рисков фактор за заболеваемост и смъртност, съпътстващи провежданата химиотерапия, който излага пациентите на животозастрашаващи инфекции Важна доза лимитираща токсичност, налага редукция или отлагане на дозата на следващия курс химиотерапия, което опорочава изхода от лечението. Рискът от поява на фебрилна неутропения зависи от различни фактори:
Мултиплен миелом (множествен миелом)
Множественият миелом е В-клетъчна неоплазия, засягаща имуноглобулин-продуциращите плазматични клетки (имунни клетки, продуциращи антитела) и е второто най-често срещано злокачествено кръвно заболяване.
Каква е честотата на боледуващите от множествен миелом?
Повечето пациенти са над 40 годишна възраст. Най-засегнатата възраст е 60-65 години. Честота е 4 на 100 000 души годишно. По-често боледуват мъже.
Каква е причината за мултиплен миелом?
Обсъждат се различни етиологични фактори: радиация, химични въздействия, вируси, хронична антигенна стимулация, наследствено предразположение, установени са различни генетични аномалии (в 30 до 50%).
Как се развива болестта?
Неконтролируемата пролиферация на злокачествения клетъчен клон в костния мозък води до разрушаване на костта и потискане на нормалната хемопоеза. Злокачествените плазматични клетки синтезират моноклонални имуноглобулини или само леки вериги (имуноглобулините се състоят от леки и тежки вериги). При пролиферацията на малигнените клетки се отделят остеолитични фактори и тумор-некротизиращи фактори, които активират остеокластите (вид клетки в костите) и способстват за разрушаването на костта. Мултипленият миелом е най-честият тумор, поразяващ костите и костния мозък.
Какви са клиничните изяви при миелома?
Костни остеолитични огнища и остеопороза. Основни локализации на остеолитичните огнища са: череп (череп „прояден от молци”- така изглежда черепът на рентгенова снимка), таз, ребра, прешлени. Тези процеси предизвикват чувство за отпадналост, болки в костите и кръста, загуба на телесна маса, субфебрилитет, нощно изпотяване. Засягането на прешлените може да доведе до спонтанни фрактури на гръбначния стълб и неврологична симптоматика.
Бъбречни увреждания. Бъбреците се увреждат по няколко механизма. Резорбцията на леките вериги в бъбречните тубули води до тяхното увреждане: „миеломен бъбрек“. В бъбреците може да се отложи амилоид (белтък, който при патологични състояния се отлага в органите и тъканите), както и да се образува инфилтрация от миеломни клетки. Вследствие на остеолизата настъпва хиперкалциемия, която води до нефрокалциноза. Една от най-честите причини за летален изход при миелом е бъбречната недостатъчност.
Кървене: в резултат от тромбоцитопения (намален брой на тромбоцитите).
Хиперкалциемия (повишен нива на калция в кръвта). Симптомите са объркване, сънливост, болки в костите, запек, гадене, и жажда. За повечето солидни тумори, хиперкалциемията има лоша прогноза, но при мултипления миелом, тя не се отразява неблагоприятно върху хода на болестта. Това усложнение може да се наблюдава в около 30% от пациентите.
Инфекции: увреденият хуморален имунитет и левкопенията (намален брой на левкоцитите) може да доведат до инфекция. Най-честа е пневмококовата, но се наблюдават Herpes Zoster и Haemophilus инфекции.
Хипервискозен синдром: пациентите имат главоболие, сънливост, замъглено виждане. Това настъпва най-често, когато вискозитета на серума е 4 пъти по-голям от нормалния.
Неврологични симптоми: Менингит (особено от пневмококова или менингококова инфекция) е по-чест при пациенти с миелом. Някои периферни невропатии също се свързват с миелома.
Ракът на дебелото черво представлява злокачествен тумор, произхождащ от дебелочревната стена. Той е най-често срещаният рак на органите на храносмилателния тракт. Заболели, предимно са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.
Етиология:
1. Генетично предразположение: заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином. Облигатни преканцерози са:
2. Екзогенни фактори: голямо значение има храненето. Счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) и витамин С храни засилват генните мутации. Редица ароматни амини, феноли и други приети с храната или получени от метаболизирането й в червата вещества, могат да имат самостоятелен канцерогенен ефект. Богатата на целулоза храна в дебелото черво има свойството да абсорбира и неутрализира действиета на образуващите се канцерогени. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя чревния пасаж, с което удължава действието на канцерогените върху лигавицата. Други фактори са продължителното тютюнопушене и злоупотребата с алкохол.
В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, могат да се наблюдават следните симптоми според това в коя част на дебелото черво ракът се развива:
При рак на десния колон на дебелото черво:
При рак на левия колон на дебелото черво:
На късните етапи на заболяването туморната маса се разпространява извън пределите на червото, прораства в стената му, чрез лимфния поток попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли, чрез кръвния поток може да достигне отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости, главен мозък и да образува метастатични огнища.
Метастаза (Гръцки: промяна на състоянието), е разнасянето на рака от мястото на първоначалното му възникване на други места в тялото (например мозъка, черния дроб).
Раковите клетки се отделят от основния тумор, навлизат в лимфите или кръвоносните съдове, циркулират чрез кръвообръщението, и започват да се развиват в здравите тъкани в отдалечени части на тялото (метастазират).
Много злокачествени заболявания (рак на бял дроб, рак на простата, рак на гърда) метастазират в костите. Костните метастази влошават качеството на живот на пациентите и скъсяват преживяемостта.
Симптоми на възникването на метастази в костите са – болка в костите, фрактури, компресия на гръбначен стълб.
Рядко заболяване с честота приблизително 1 на милион души годишно. Гигантоклетъчният тумор на костта е костна неоплазия, която е хистологично доброкачествена, но протича клинично с агресивен ход, а в редки случаи предизвиква "доброкачествени" белодробни метастази или претърпява малигнена трансформация.
Естественият ход на заболяването ГКТК е продължителен растеж, пълна деструкция на засегнатата кост и масивна туморна формация, които водят до физическо деформиране и вероятно, до загуба на крайник
Хирургическата интервенция е единственото дефинитивно лечение за пациенти с операбилни тумори, но често е придружена със значителна морбидност.
ИТП е автоимунно хематологично нарушение, при което се произвеждат антитела, насочени против тромбоцитните антигени, които остават при разрушаването на тромбоцитите, опосредствана от имунната система и/или прекратяването на производството на тромбоцити. Състоянието се характеризира с изолирана тромбоцитопения (брой на тромбоцити <150x109/L), която не е свързана клинично с други заболявания или други причини за тромбоцитопения. Традиционно, ИТП се класифицира като остра или хронична: Острата ИТП се характеризира с рязко начало на симптомите като кръвоизливи, последвани от спонтанно затихване за седмици или месеци, докато хроничната ИТП понякога има остро начало, което в редки случаи отзвучава спонтанно. Острата ИТП е по-обичайна при деца под 10-годишна възраст, докато Хроничната ИТП е по-обичайното клинично протичане при възрастните и юношите. Според насоките на Американската Асоциация по Хематология (ASH), диагнозата на ИТП се основава върху изключването на други причини за тромбоцитопения (напр., тромбоцитопения, предизвикана от лекарства, фамилна тромбоцитопения, посттрансфузионна пурпура и вторична тромбоцитопения). Диференциалната диагноза включва медицинската история, физически прегледи, кръвна биометрия (BH - КБ), и периферна кръвна натривка. Медицинската история и физикалното изследване се фокусират върху охарактеризирането на вида, интензивността и времетраенето на кървенето, с цел да се установи специфичната причина за тромбоцитопенията. Кръвната биометрия ще трябва да открие нормално клетъчно броене, с изключение на ниския брой на тромбоцитите, освен ако е имало значително кървене. Кръвната натривка е важна за изключването на псевдотромбоцитопения и други хематологични състояния. Обикновено не се препоръчва биопсията на костен мозък при диференциалната диагноза, когато състоянието е типично, обаче може да е оправдана при пациенти над 60-годишна възраст или ако има съмнение за други хематологични нарушения.